История и легенди

В българската митология се носят легенди за Юнака Мавруд още от времето на Хан Крум. За тяхната достоверност няма сведения, но и до ден днешен не са отречени.

Легенда разказва за вдовицата Илая, която отгледала своя единствен син с грозде и вино от лоза, растяща в двора на къщата. Момчето станало здраво и силно и победило лъва на Хан Крум при битка. Впечатлен от силата на юнака, Хан Крум разпитал момчето за името му и извора не неговата сила. Името му било Мавруд, а силата черпел от гроздето и виното, които майка му давала докато расте. Ханът наредил сортът да бъде кръстен на Юнак Мавруд.

Друга легенда разказва отново за Юнак Мавруд, който показва невиждана сила в сражение с всемогъща хала. След като Хан Крум разбрал, че пиянството на войската му е една от причините да бъдат слаби в сражения, ханът наредил всички лозя да бъдат изкоренени, а всеки, който бивал заловен да пие вино, се набивал на кол. Храбростта на юнак Мавруд, който победил всемогъщата хала и освободил 3-те синджира роби накарала ханът да отмени заповедтта и да благослови юнака.

Най-голямата възхвала на сорта Мавруд е представена от Илия Зайков, Иван Дионисиев и Георги Петров в „Книга за виното“ – 1982 г. В своята книга авторите представят виноправенето и отглежднето на сорта в региона на Асеновград като част от битието и културата на българина, със своите древни ритуали и развитие на лозарството и винарството в региона. Книгата служи за източник на голяма част от споделената тук информация за сорта.

Цитирайки редица известни древни източници, авторите посочват, че „от малоазийският бряг пред Троя по устието на Марица се очертава пряк воден път към вътрешността на Тракия. По плавателната тогава Марица корабите на елините са достигали до горното течение на реката, а археологическите находки сочат, че центърът на тракийското лозарство е в района на Асеновград“.

“…в Родопите над Асеновград бил издигнат голям Дионисиев храм, дето служели влиятелни жреци-гадатели, някои които са били прочули по целия древен свят. Документирано е, че Александър Велики е посетил този храм и е принесъл „винна“ жертва“. „Древните историци щедро описват ритуалността, с която откривателите на виното, траките, се отнасяли към неговата употреба. За тях виното било божествен продукт, сила и вдъхновение. Преди да влязат в сражение, траките пиели вино за сила и безстрашие“.

„Развитието на лозарството и винарството в Асеновградския край е станало образец, по който това деликатно и сложно дело се е разпространявало в близки и далечни райони и е дало облика на България като класическа страна на виното. Първият носител на българската винарска слава е виното от лозовия сорт Мавруд. От векове това вино е било гордостта на България – черно, гъсто, силно, „в кърпа да го носиш“.

За важността на лозарството и винарството в региона свидетелстват старите названия на Асеновград, Станимехос (Теснобран), и Ампелинос (Лозарево). Известно е, че почти до края на XIX век целият Асеновградски край е представлявал един огромен лозов пейзаж, а сортовете, които са изграждали образа на района като лозарски са Мавруда в низината и Памида по височините. Лозарството е бил основен поминък на местното население, а гроздоберът и виноправенето са били регионален празник, изпълнен с традиции, ритуали и ежегодни чествания, детайлно описвани в книгата.

Златни години за местното лозарство и винарство настъпили по време на Кримската война, когато френските търговци създали винен керван от Асеновград през Бургас за снабдяване с маврудово вино на френските и английски войски, воюващи при Севастопол. Волските коли със скъпо струващи бъчви вино сновели из Отоманската империя, а колите били необезпокоявани от турците, тъй като Коранът забранява на мохамеданите да пият вино.

Историята на Асеновград е белязана и от други две събития, които въпреки трагичния си характер не успяват да сломят поминъка на местното население: опожаряването на града през 1793 г. и 1810 г, както и чумна пандемия през 1814-1815 г.

За бързото възстановяване на жителите е спомогнала считаната за чудо асеновградска Малага на семейство Чорбаджакови, която води и до създалата се и днес представа за вината от сорта Мавруд -  "по-гъста и по-черна от най-гъстото маврудово вино и е имала сладко тръпчив вкус. Две глътки от това питие са вдъхвали огън в жилите на човека."

Вдъхновени от тяхната история днес честваме Международния ден на мавруда на Димитровден. Прочутият асеновградски винар Аристи Чорбаджака започвал гроздобер по Димитровден (8 ноември по стар стил), а технологията се различавала от традиционното виноправене, за да получи този елексир. В края на ферментацията в съдове, наречени линове, той източвал част от ферментиращата мъст, преварявал я е, а гъстата като петмез и изстудена мъст връщал във виното. Ферментацията спирала, а полученото вино ставало плътно, сладникаво, с концентрирани аромати и вкус.

Друг позабравен, но виновен за днешната слава и представа за мавруда, е „патриаршеският Мавруд", който никога не е излизал на пазара, а се е сервирал само за специални случаи. Виното е отлежавало в големи глинени кюпове, вкопани в земата, по грузинска технология, а връзката е Бачковският манастир над града, основан от грузинци. Манастирът е имал силно влияние върху местното население, а монасите са обучавали винарите във винопроизводство. Манастирът е спомогнал за съхранението на този поминък в региона през годините.

Следващото голямо предизвикателство за региона е филоксерата, която застига региона около 1910 г. Лозарите, съумели да подновят маврудовите си лози с такива, присадени на американски подложки, успяват да съхранят своето стопанство. Все още се носят слухове за лози от "стария мавруд", отглеждан на собствен корен в дворовете на къщи в Родопската яка.

Източник на информация: професор д.н. Венелин Ройчев, Аграрен Университет Пловдив

Професор Ройчев разработва първата в България "Монография на сорта Мавруд"